През 1877 г. целият процветяващ през Възраждането град Калофер е опожарен от турците. Преминали през многобройни трудности, недоимък и глад, калоферци постепенно изграждали наново своите домове и град.
Tочно в този момент в Калофер дошла Екатерина Караминкова (калоферци я наричат още Ека). Някои данни посочват, че нейният съпруг е бил консул в Белгия. И така, тази жена, видяла преди това разрухата и нищетата в Калофер, донесла първите образци на Брюкселска дантела. Екатерина Караминкова, която била човек с широки обществени интереси, е направила това неслучайно. В желанието си да помогне на калоферци, Ека станала инициатор на женското дружество „Просвещение” и поканила учителки, които да обучават калоферки по различни науки, както и по ръкоделия - включително и плетене на дантела. Една от учителките в това дружество била чехкинята Йоза Хитова, пристигнала първоначално в Карлово. Впоследствие тя започнала да учи жените в Калофер както на готварство, шеф, кройки, така и да изработват дантела.

Дантелата има огромен принос за възстановяването на град Калофер след Освобождението. Сръчните калоферки изработвали дантелата, а находчиви търговци от града пътували, приемали поръчки, изнасяли готовите дантели в чужбина и получавали много добри пари. Именно по този начин калоферските жени помагали за изграждането нови къщи,  изхранването на семействата и изучаването на децата си. Навремето изработването на дантели в Калофер действително е бил особено престижен и доходен занаят. 

Едно друго име свързано с Калоферската дантела е Донка Шипкова-Каранова, която била  будна и сръчна девойка. Решили да я изпратят в Държавното рисувателно училище в София (днес Художествената академия). Всъщност, за нейното обучение съдействали изселили се в София калоферци, основатели на дружеството „Калоферска дружба”. 

Тъй като дружеството искало да образова Донка Шипкова, то се обърнало с молба към Държавното рисувателно училище в София да обяви съобщени, че ще се преподава „Брюкселска дантела” и желаещите могат да се запишат за обучение. Така се получило, обаче, че никой друг от цяла България не се записал в курса. Въпреки че Донка Шипкова била единствената желаеща, поканили за преподавател чехкинята Тереза Холекова. Талантливата Донка Шипкова приключила за една година, след което  учителката ѝ се върнала в Чехия, а Донка в Калофер. Така тя става първата и единствена жена, която е обучавана в изработване на Брюкселска дантела. Разбира се, в Калофер е имало и други жени, които започнали да изработват тази дантела, но те били самоуки. 

През месец септември 1910 г., в Девическия манастир „Успение Богородично” в Калофер, е открито първото по рода си в България Училище за дантела, а Донка Шипкова станала първата учителка в него. В Протокол № 1 от 13 юни 1949 г. е посочено още: „Дантелството е въведено през 1910 година за препитание на калоферските жени ... от Д. Шипкова-Каранова първата учителка, която за първи път е въвела дантелството в Калофер.”

За 34 години, през които е съществувало училището, са обучени 1800 ученички.

Учителката Донка Шипкова е била много инициативна. Наред с преподаването тя създава съвсем непознати модели, включващи български стилизирани флорални мотиви: роза, дъбов лист, лозов лист, детелина, а също така житен клас, слънце, дори и мотив на паун. Именно с това Шипкова е новатор, а поставеното от нея направление - да се изработват стилизирани растителни и флорални мотиви - се следва и от нейните ученички, и от поколения плетачки до днес.

ПРЕДИСТОРИЯ

Навремето търговци пренесли дантелата от Венеция в Брюксел, т.е. Брюкселската дантела в първоначалния си вид е Венецианска дантела. Както в Брюксел/Белгия, така и в Дания, Швеция и Русия дантелата е производна на Венецианската дантела. 

Брюкселската дантела е краева дантела. Това означава, че е била предназначена за поставяне по маншети, деколтета, в общия случай на рокли, блузи... Изработвани били красиви яки. Трябва да се отбележи, че Брюкселската дантела е много по-тясна от Калоферската дантела. Дантелата от Брюксел е метрова, навремето е използвана предимно за окантване. В днешно време и в Брюкселската дантела има малки декоративни елементи.

След като калоферки видели, а и вече изработвали Брюкселска дантела, те решили, че тя може да се обогати като се поставят различни стилизирани мотиви от природата. Пожелали дантелата да бъде поставяна не само по дрехите, а и да навлезе в бита на хората. Така, на базата на дантелата от Белгия, започнали да разработват модели на дантела, която да бъде пригодена за интериора. Прекрасните дантели калоферки поставяли по скринове и маси, бюфети и шкафове... Дантели се пришивали и по спалното бельо, по различните декоративни възглавници, пердета и много други. Именно така, благодарение на калоферки, дантелата придобва декоративност, отнасяща се не само за облеклото. Това е съществено нов, голям принос в дантелиерството! И заслугата е на калоферските жени, притежаващи голяма сръчност, фантазия, впечатляващ усет към красивото!

НОВО НАЧАЛО

През 1947 г. Културното министерство в София открива двегодишно училище в град Калофер, в което се преподавава „Композиция на дантелата” и „Плетене на дантелата”.  B него са обучавани 11 ученички, oт които само четири  завършват курса.
Една от завършилите, при това с отличие, е Прашкева Опева (1914 - 1998).

Около 1983 г. Градският комитет в Пловдив възлага на Прашкева Опева да започне да обучава ученички по изработване на Калоферска дантела. Kурсът бил с продължителност две години. В рамките на шест години тя е обучила 360 ученички. 

Прашкева Опева създава 15 нови модела на Калоферска дантела: карамфил, образ на роза, нов модел на дъбово листо, нов модел на лозово листо, образ на лястовица, житен клас, тютюнево листо, елен, гълъб и и други. По рисунка на сина ѝ Васил създава и мотива на еделвайс.

Информацията е предоставена от Васил Опев в интервю с Ваня Велкова за вестник „България Сега” , 12.06.2015. Използвани са снимки от личния архив на г-н Опев.